Allianz Global Wealth Report 2026: Пазарите генерират рекордно богатство, докато изкуственият интелект увеличава залога

17-ото издание на доклада на Allianz Global Wealth Report, което поставя под лупа ситуацията с активите и задълженията на домакинствата в близо 60 държави, показва, че глобалното богатство на домакинствата достигна нов рекорд през 2025 г., докато пазарните печалби и възходът на ИИ правят притежаването на активи все по-определящо за това кой ще се възползва от бъдещото създаване на богатство.

Глобалните финансови активи нараснаха с 8,6% през 2025 г. до рекордните 268,4 трлн. евро, въпреки предизвикателната геополитическа и икономическа среда. Пазарите свършиха тежката работа през 2025 г., тъй като нарастващите цени на активите генерираха приблизително 4 от всеки 5 евро ново богатство на домакинствата. Новите спестявания намаляха с 5,4% до 4,1 трлн. евро. 

„Глобалното богатство постави поредния рекорд през 2025 г., но това е само половината от историята“, казва Ludovic Subran, главен икономист и главен инвестиционен директор на Allianz. „От 2019 г. насам номиналните финансови активи са нараснали с 50%, но в реално изражение, без инфлацията, ръстът е едва 23%. Ситуацията е още по-лоша в Западна Европа, където финансовите активи в реално изражение са нараснали с едва 0,5% спрямо 2019 г. В Северна Америка ръстът е 21%, а в Китай - 70%.“

Структурата на портфейлите все повече определя кой извлича ползи от създаването на богатство. Ценните книжа нараснаха с 12,4% през 2025 г. - повече от два пъти по-бързо от депозитите (5,7%) или застраховките и пенсиите (5,0%), увеличавайки дела си в глобалните финансови активи до рекордните 46,9%. Домакинствата в Северна Америка, с 60,7% от портфейлите си инвестирани в ценни книжа, се възползваха особено силно от растящите пазари - техният регион генерира 51,4% от глобалното увеличение на финансовите активи. През последното десетилетие печалбите от преоценка представляваха 71% от ръста на финансовите активи в Северна Америка, спрямо едва 36% в Западна Европа, което отразява значението на инвестирането на спестяванията пред държането им в нискодоходни сметки.

Нашите оценки сочат, че глобалните финансови активи биха могли да нараснат със солидните 9% през 2026 г., но средносрочната перспектива става по-трудна, тъй като по-бавният растеж, устойчивата инфлация, фрагментацията и високият публичен дълг оказват натиск върху доходността. Затова ИИ е ключовият фактор за бъдещето: по-силната производителност и печалби биха могли да поддържат доходността на активите, но нарастващата зависимост от пазари, задвижвани от ИИ, за генериране на богатство за домакинствата създава и уязвимост. С ръст на S&P 500 от около 95% от края на 2022 г., голяма част от неотдавнашния тласък в богатството почива на завишени пазарни оценки и очаквания за ИИ. Нашият анализ показва, че 25-процентна корекция на S&P 500 би заличила около 27 трлн. щатски долара от богатството на американските домакинства в годината на шока - еквивалент на почти 14% от общото им нетно богатство, което ще натежи върху доверието и потреблението и ще тласне американската икономика в рецесия.

Но историята с богатството от ИИ не се свежда само до това колко богатство се създава, а и до това кой улавя печалбите. „ИИ може да се превърне в следващия голям двигател на богатството, но ключовият въпрос е кой ще получи дял от него“, казва Katharina Utermöhl, ръководител на отдел „Тематични и политически изследвания“ в Allianz Research. „Тъй като ИИ потенциално измества повече създаване на стойност към капитала, по-широкото участие в капиталовата доходност и политиките, които помагат на работниците да се адаптират, ще бъдат ключови за по-широкото разпределяне на дивидента от богатството, създадено от ИИ.“

Финансовите активи на българските домакинства нараснаха с 10,0% през 2025 г. до 136,5 млрд. евро - леко забавяне спрямо ръста от 11,2% през 2024 г., малко под Източна Европа като цяло (11,2%) и над средното за света (8,6%). Депозитите нараснаха най-бързо - с 17,3%, изпреварвайки застраховките и пенсиите (15,8%), докато ценните книжа нараснаха с едва 2,4% - рязко забавяне спрямо 5,8% през 2024 г. и един от най-слабите темпове на ръст на ценните книжа сред разглежданите държави (Румъния беше единствената, отбелязала пряк спад в стойността на ценните книжа). Въпреки това ценните книжа все още съставляват 35,4% от българските портфейли, близо до средното за Източна Европа от 35,9%, което отразява по-скоро малки печалби от преоценка, отколкото нови покупки.

Новите спестявания нараснаха с 10,0% до 11,9 млрд. евро, като депозитите поеха 73,9% от общия обем - най-високата концентрация сред разглежданитеизточноевропейски държави - застраховките и пенсиите поеха 20,8%, а ценните книжа едва 2,1%; българските домакинства дори бяха нетни продавачи на акции (-0,2 млрд. евро). Коригирани за инфлацията, финансовите активи на България нараснаха с 6,3% в реално изражение през 2025 г. и са нараснали кумулативно с 18,6% от 2019 г., под средното за Източна Европа от 24,5%.

Задълженията на домакинствата нараснаха с 18,1% до 37,2 млрд. евро - най-бързият ръст на задълженията сред разглежданите държави след Турция - значително изпреварвайки активите, така че нетните финансови активи нараснаха с едва 7,3% до 99,3 млрд. евро. С нетни финансови активи от 14 790 евро на глава от населението, България заема 36-о място сред най-богатите държави в света през 2025 г.