Възрастта и оставащият период до придобиване право на пенсия са едни от най-важните фактори при избора на инвестиционен подход. Те определят колко време остава за натрупване на доходност и за преодоляване на временни колебания в стойността на инвестициите.
Поради тази причина мултифондовият модел е изграден върху принципа на жизнения цикъл. Основната му идея е, че по-младите могат да си позволят по-висока степен на инвестиционен риск с цел постигане на по-висока дългосрочна доходност, докато с напредване на възрастта и приближаване на пенсионирането рискът постепенно се намалява, за да се осигури по-добра защита на вече натрупаните средства.
Съгласно Кодекса за социално осигуряване автоматичното разпределение на средствата следва именно тази логика на жизнения цикъл, като предвижда преминаване между различните подфондове в зависимост от възрастта и близостта до пенсионна възраст.
Типичен подход според жизнения цикъл
Възрастова група
| Основен акцент
| Типичен подход
|
До 50 години
| Натрупване на средства и дългосрочен растеж
| По-висок потенциал за доходност и поемане на по-висок инвестиционен риск
|
От 50-годишна възраст до 3 години преди пенсия
| Баланс между растеж и защита на натрупаните средства
| Балансиран подход между доходност и риск
|
Последните 3 години преди пенсия
| Запазване на натрупаните средства
| Консервативен подход с приоритет защита на натрупаните средства
|
Това е типичният подход според жизнения цикъл и не ограничава правото на избор на осигуреното лице в случаите, когато законът допуска избор между различни подфондове.
До 50-годишна възраст
При по-младите осигурени лица остава достатъчно дълъг период до пенсионирането. Това означава, че временните намаления в стойността на инвестициите могат да бъдат компенсирани във времето и средствата имат възможност да продължат да нарастват. Поради тази причина обикновено е подходящо да се търси по-висок потенциал за доходност, дори когато това е свързано с по-големи краткосрочни колебания в стойността на спестяванията.
В същото време не всички лица в тази възрастова група имат еднакво отношение към риска. Част от тях могат да предпочетат по-балансиран или по-консервативен подход, ако сигурността и предвидимостта са по-важни за тях от възможността за по-висока доходност.
От 50 години до 3 години преди пенсия
След навършване на 50 години постепенно нараства значението на запазването на вече натрупаните средства. Макар все още да има възможност за постигане на доходност, все по-важно става намирането на баланс между растежа на спестяванията и ограничаването на риска.
Това е възрастовата група, в която индивидуалните предпочитания могат да имат най-голямо значение. Някои осигурени лица могат да предпочетат да запазят по-динамичен подход в стремеж към по-висока доходност, докато други могат да изберат по-консервативно управление с цел по-голяма защита на натрупаните средства. Поради това при оценката на подходящия подфонд следва да се отчита както възрастта, така и индивидуалният рисков профил, определен чрез въпросника.
Последните три години преди пенсия
През последните три години преди придобиване право на пенсия приоритет става запазването на вече натрупаните средства. Съгласно КСО през този период средствата се управляват в консервативен подфонд. Целта е да се ограничи въздействието на евентуални неблагоприятни пазарни събития непосредствено преди пенсионирането и да се осигури по-висока степен на защита на натрупаните спестявания. През този период не се допуска избор на по-високорисков подфонд.
Автоматично управление според възрастта
Осигурените лица могат да изберат „Автоматично управление според възрастта“, при което средствата се разпределят и преразпределят между подфондовете съобразно принципа на жизнения цикъл и действащата нормативна уредба.
Възрастова група
| Автоматично разпределение
|
До 50 години
| Динамичен подфонд
|
От 50-годишна възраст до 3 години преди пенсия
| Балансиран подфонд
|
Последните 3 години преди пенсия
| Консервативен подфонд
|
Автоматичното управление позволява рискът да бъде намаляван постепенно с напредване на възрастта, без да е необходимо осигуреното лице да следи пазарите или да взема решения за прехвърляне между подфондове. То съчетава възможността за по-висока доходност в по-ранните години с постепенно повишаване на защитата на натрупаните средства с наближаване на пенсионната възраст.
Този вариант е особено подходящ за лица, които
- предпочитат управлението на риска да се извършва автоматично;
- не желаят активно да следят и променят инвестиционния си избор;
- нямат ясно изразено предпочитание между различните подфондове;
- получават сходни или гранични резултати при оценката на рисковия профил.
Важно! Възрастта е важен, но не единствен фактор при избора на подфонд. Подходящият инвестиционен профил следва да отчита и резултатите от оценката на рисковия профил, готовността за поемане на риск, способността за понасяне на временни загуби, знанията и опита на осигуреното лице, както и значението на средствата по индивидуалната партида за бъдещия му доход след пенсиониране.
Поради това представените възрастови групи следва да се разглеждат като ориентир, основан на принципа на жизнения цикъл. Когато законът допуска това, осигуреното лице може да избере по-агресивен или по-консервативен инвестиционен подход от типичния за неговата възрастова група, ако този избор съответства на неговите потребности, предпочитания и рисков профил. В тези случаи автоматичното управление според възрастта остава референтен подход, който съчетава дългосрочния потенциал за доходност и постепенното ограничаване на риска с наближаване на пенсионирането.